Публикация на e-vestnik.bg и Die Welt

Британските вестници и природозащитници са възмутени от действията на управляващите, които предявиха претенции към един милион квадратни километра от “общото наследство на човечеството” – Антарктика. Реакциите бяха бурни дори за британската преса, свикнала на остри полемики. “Ледено студен капитализъм”, обвини ляволибералният в. “Гардиън”. Консервативният “Дейли мейл” пък прозря неоколониална надпревара, политическо боричкане за надмощие, подобно на събитията от края на 19-и век в Африка, само че този път става дума за богатата на суровини шир на Антарктика.

Причината за напрежението е съобщението на британското правителство, което се позовава на член 76 от Конвенцията по морско право на ООН, и предявява претенции към пет точки от планетата. Исканията са изпратени до Комисията за границите на континенталния шелф към ООН. Става дума за региони в Бискайския залив, за които Великобритания е внесла искане заедно с Франция, Испания и Ирландия, за региона Hattan-Rockall западно от Шотландия, където британците трябва да се споразумеят с исландци, датчани и ирландци, както и за намиращия се в средата на южния Атлантик остров Асунсион.

Територия, четири пъти по-голяма от родината

Политическият взрив обаче беше заложен преди всичко в заявените претенции към морски територии в югозападния Атлантик: за острова Южна Джорджия и за Фолкландските острови, където притежаваната от Великобритания територия се свързва с “британския сектор” в Антарктика. От 1908 г. Лондон предявява претенции за това място и поддържа две изследователски станции. Тамошната британска площ беше увеличена на близо един милион квадратни километра (386 000 квадратни мили) – територия, четири пъти по-голяма от родината.

От британското външно министерство подчертаха, че с писмата до комисията на ООН (където крайният срок е май 2009 г.) само са искали да използват всички възможности. Те в никакъв случай не означавали желание за отмяна на договора за Антарктика, приет от Великобритания в края на 1950-те години и подновен през 1991 г., който не позволява ледените масиви на Южния полюс да бъдат експлоатирани за добив на суровини. Въпреки това вестници като “Гардиън” окачествиха предявяването на претенции към част от планетата, отдавна приета като “общо наследство на човечеството”, като неморално и безсрамно. Организациите за защита на околната среда реагираха по подобен начин и обвиниха правителството, че никога няма да изпълни амбициозните си цели за защита на климата, ако започне да добива петрол и газ на Антарктика. От Грийнпийс окачествиха направената стъпка като “късогледа” и “лицемерна”.

Аржентина реагира и обяви своите претенции

Британските искания предизвикаха възмущение и в Южна Америка, където 25 години след войната за Фолкландските острови (която струваше живота на 255 британски и 649 аржентински войници, както и на трима местни жители) чувствителността е все така висока. Наскоро Аржентина денонсира едностранно сключеното с Великобритания споразумение за обща експлоатация на югозападния Атлантик и отхвърли поканата за съвместно възпоменание за войната. “Дойде време Обединеното кралство да скъса с анахронизма да поддържа окупацията, която ни връща обратно в колониалните времена”, каза през лятото аржентинският президент Нестор Кирхнер пред ООН. След като бяха оповестени британските планове, правителството обяви собствените си претенции, които включват Фолкландските острови и Южна Джорджия.

“Великобритания постъпва правилно”, заяви Робин Шепърд от Независимия институт за международни отношения Чатъм Хаус в Лондон. Според него вълнението е пресилено, тъй като става дума за реакция на поредица от претенции към отделни региони, които Русия предявила през лятото. В края на краищата по случая щяла да се произнесе международна комисия. “Нали не става дума за това, Великобритания да завладява територии със сила”, допълва Шепърд.