Айдин Мехтиев  
Източник: Страна.ру, e-vestnik.bg, БТА

По всичко личи, че борбата между арктическите страни за правото да контролират богатите въглеводородни ресурси на Северния ледовит океан навлиза в решаваща фаза. Пет държави - Русия, САЩ, Канада, Норвегия и Дания - не могат да се споразумеят за принципа, по който да бъде поделен шелфът на Северния ледовит океан, потенциално богат на природни ресурси.

В гренландския град Илулисат започна тридневна международна конференция за Арктика с участието на външните министри на Русия, САЩ, Канада, Норвегия и Дания. Очаква се на форума да бъде одобрена обща политическа декларация по ключови въпроси, засягащи овладяването на полярния регион. Всяка от петте държави защитава в Арктика собствени интереси, но никоя няма да премине границата, зад която може да избухне конфликт. Това заяви в коментар за международната конференция Алексей Макаркин, заместник-генерален директор на руския Център за политически технологии. По думите му, случаят подтиква към паралели със споровете от началото на 90-те около подялбата на Каспийско море и образуването на национални сектори в него. След продължителни дебати петте каспийски държави общо взето се споразумяха морското дъно да бъде разделено на национални сектори. “Има обаче и някои разлики, посочва експертът. Докато при Каспийско море става дума за сравнително малка територия, в случая с Арктика няма борба за целия Северен полюс. Петте въвлечени в него страни искат само да се придвижат напред по шелфа на Северния ледовит океан”.

Макаркин е убеден, че арктическите държави ще успеят да стигнат до компромис. “Има различни типове политическа култура, пояснява политологът. В Латинска Америка например териториалните спорове често са водели до конфликти. Тук обаче става дума за съвсем различна култура и държавите участнички ще търсят компромис.” Според него страните трябва да потвърдят, че ще зачитат Конвенцията на ООН по морско право.

Москва смята, че засега е рано да се споменават конкретни срокове за разширяване на външните граници на руския континентален шелф в Арктика. “Ясно е, че нещата ще се точат с години, тъй като работата е много трудоемка и е напълно нереално да се поставят някакви срокове”, заяви пред “Интерфакс” Антон Василиев, посланик за специални поръчения в руското външно министерство и председател на комитета на висшите служители в Арктическия съвет. По думите на дипломата, ще измине доста време, докато бъде събран целият фактически материал със съответната аргументация и докато бъдат обсъдени те с всички държави.

Василиев информира, че смисълът на конференцията в Илулисат е държавите, граничещи със Северния ледовит океан, да демонстрират, че се стремят към диалог. “Виждаме доста позитивни моменти в тази среща и се надяваме тя да послужи за укрепване на доверието, подчерта той. Всяко разпалване на страстите е неуместно и се надяваме, че всички заинтересовани страни разсъждават и действат по същия начин.”

В навечерието на форума външният министър на Дания Пер Стиг Мьолер изрази мнението, че за Северния ледовит океан “няма нужда да се въвежда специален правен режим”, както беше направено в случая с Антарктида. Мьолер заяви, че в резултат на предстоящите преговори е възможно да се наложи мораториум върху овладяването на региона. Според датския министър, петте държави трябва да постигнат споразумение “за цивилизовано поведение и мерки, чрез които да се избегнат конфликтни ситуации, докато ООН не вземе окончателно решение за Арктика”.

Интересът на редица страни към проектите за оползотворяване на арктическия регион нарасна съществено след успеха на руската експедиция “Арктика-2007″ през август м. г., когато на дъното на Северния ледовит океан беше забито държавното знаме на Русия. Веднага след това няколко държави заявиха, че планират да засилят научните изследвания, с които да подкрепят претенциите си в Арктика. Според експертни оценки, под дебелите ледове в района на Северния полюс са скрити най-малко четвърт от световните запаси на петрол и газ.

Според Конвенцията на ООН по морско право, одобрена през 1982 година, държавите имат право да претендират за площи от морското дъно, които се намират извън тяхната изключителна икономическа зона от 200 мили. Това обаче е възможно, само ако докажат, че континенталният им шелф геологически е свързан със спорната територия в Арктика.

Същевременно, както посочи неотдавна заместник-директорът на Института по океанология към Руската академия на науките Михаил Флинт, през последните 12 години площта на ледената покривка в Арктическия басейн е намаляла с 25-27 на сто, а самият лед е станал много по-тънък. Канадска експедиция от военни и учени откри тези дни нови големи пукнатини в арктическите ледници северно от Канада, което е ключов показател за глобално затопляне.

Според Дерек Мълър от Университета “Трент” леденото поле скоро ще се разпадне на отделни части. “Ледените блокове все още се държат един за друг, но всеки момент може да се откъснат”, подчерта ученият. Според експерти е възможно стремителното затопляне не само да се отрази върху околната среда в региона, но и да предизвика изостряне на борбата между отделни държави за природните ресурси на арктическия шелф.

Миналата седмица стана известно, че изтребители на НАТО са шпионирали в Арктика руски бомбардировачи. Повече от три часа руски стратегически бомбардировачи Ту-95МС са били съпровождани от изтребители на НАТО, докато изпълнявали полет над акватории от Северния ледовит и Атлантическия океан, съобщи полковник Александър Дробишевски, помощник на главнокомандващия военновъздушните сили на Русия. “При въздушно патрулиране стратегическите ракетоносачи за пръв път по време на един полет осем пъти бяха съпровождани от изтребители Ф-16, “Торнадо” и “Тайфун”, включително при дозареждане с гориво във въздуха”, подчерта официалният представител на руските военновъздушни сили.