Източник: astrobio.eu

Заемащото междинно положение между Европа и Азия, Черно море може да се окаже една много богата от към фактически биологичен материал и знание зона.

Според днешните схващания под 200 м от неговата повърхност (горна граница на морското равнище) започва т.нар. сероводородна зона, която според мнозина не е способна да поддържа живот, освен от примитивни микроорганизми, чийто метаболизъм е така пригоден, че да преработва токсичният за многоклетъчните сероводород. Разположението на сероводородната граница се предполага, че покрива цялата дълбинна повърхност т.е. цялото дъно, като завършва на около 50-60 км от брега. До днес не са известни много от фактите, как точно сероводородният слой се е появил от дъното на Черно море. Предполага се, че преди милиони години, днешното море е било сладководно езеро (или дори, че притокът на сладка вода от реките сериозно е изместила равновесието). Пропадането на брега от към днешните проливи довежда до внос на солена вода от Средиземно море. Като по-тежка солената морска вода заема най-долните слоеве около дъното и създава предпоставка за образуването на сероводородната граница, според друга хипотеза. Тази загадка разкрива пред нас една голяма и неизследване територия, която може да се окаже прякосвързана с хипотезите за произхода на живота. Една от тях гласи, че предполагемият живот, такъв какъвто го познаваме, се е зародил точно покрай геотермални източници, някой от който са отделяли сероводород. Това е допринесло за по-бързото адаптиране на едноклетъчните от онази епоха към тази околна среда и е подпомогнало бъдещата поява на многоклетъчните организми. Ако подробно се изучи екосистемата на дъното на Черно море тя може да ни разкрие много от това, каква е била историята на тези организми преди милиарди години, какво е било тяхното съществуване и как са оцелявали при тези условия. Черно море се характеризира с това, че е единственото море в света, чието дъно е покрито с пласт от сероводород, под, който е „невъзможен” животът. Сероводородни източници се срещат и в други морета и океани, но никъде няма тази плътна и постоянна обвивка от този газ, която да е толкова постоянна и равномерно разпространена (според някой теории именно на сероводорода се дължи така добре запазените останки от древни лодки, открити по нашето крайбрежие). Наблюдаваните картини от други морета и океани на сероводородни източници и обкръжаващите ги многоклетъчни организми създава предствата, че отделящият се газ не е толкова токсичен за тях след като могат да се наблюдават в пряка близост до тях. Трябва да се спомене, че сероводородните източници, в океаните имат ограничена площ,поради големината на океаните, и местата около който се наблюдават организми. Тази площ варира до няколко стотин метра от сероводородният източник, след която концентрацията на сероводород рязко спада, като дава възможност за развитието на различни микро- и макроорганизми, при тези дълбочини. Наблюдаваните многоклетъчни животни не обитават непременно основата на тези източници, а са по-скоро мигриращи организми, придвижили се до сероводородният източник, за търсене на храна или временно убежище. В Черно море положението със сероводорода е различно от по-горе описаното. Тук се касае за постоянен слой, сероводород, от неговото дъно до граница от около 200-250 м от морското равнище. Тук под тази граница многоклетъчните организми са по-скоро изключение отколкото правило. Те могат да се открият, като търсещи храна, но не и като постоянни обитатели. Откриването на многоклеътчни организми, на неговото дъно, които са създали постоянна екосистема може да преобърне представите ни за метаболизма на организмите изобщо. Те биха ни отворили една нова врата за търсенето на живот на други планети. Конкретният факт, че на дъното на морето има среда, която може да приюти микрооганизми, които могат да наподобяват условията за възникването на живот си струва да бъдат проучени. Най-голямата дълбочина на Черно море е около 2273 м, напълно постижина за съвременните батискафи.


Ако в тези дълбини бъде открит многоклетъчен живот,постоянно обитаващ тези дълбини, ние ще се окажем на прага на много голямо откритие, точно представата, че тези условия съществуват и на юпитровата Европа.

Изследваните на тези дълбочини за многоклетъчни организми или даже за едноклетъчни (още по-трудна задача) не е никак лесно начинание. Руските батискафи МИР-1 и 2 могат да преодолеят много по-голямадълбочина от 2200м. Тяхната максимална спускаемост е към 6000 м, но за целта тяхното използване трябва да бъде най-вече политически обосновано и чак тогава научно. Търсенето на живот по тези дълбини, не трябва да представлява изолирана прелюдия и да се приема само като разхищение на средства. Дълбините на Черно море могат да имат много общо с дълбочините под ледената покривка на Европа. Не е изключено именно там да съществуват условия подобни на тези, които наблюдаваме днес в Черно море.